четвъртък, 15 юли 2010 г.

Д(е)ве(т) седмици (и 1/2)...


Скъпи колеги, драги съмишленици, другарки и другари,

Настана време разделно, антондончево или, както Иван Славков, сценарист на юношеската класика "Неочаквана ваканция", веднъж спомена на излизане от хотел Радисън след среща с група журналисти под прикритие: "Застигна ни неочаквана ваканция, другари!". Е, моята не е неочаквана, нито е толкова горчива като неговата раздяла с председателското място на БОК, но затова пък е сладка като сочно резенче от пъпеш с аромат на плътски копнежи и недоизказани помисли.

Някак шибано неусетно се изтърколи половин година, в която най-после след дълго отлагане положих основите на блогърския си живот, който пък от своя страна ме срещна с Вас - мили и безславни копелета такива! Това обаче не ми дава повод да съм разточителен в думите и сантиментален в изводите, защото след по-малко от две седмици отново ще ви надувам главите с безмислици, така че радвайте се, докато ме няма, но не прекалявайте, защото може и да ви изненадам.

И понеже напоследък дишам в ритъма на new jazz вълната (със съдействието на среднощни железници "Lu-dost"), поздравявам ви със следващата влакова композиция и непреходна класика, блестящо ремиксирана от Club des Belugas.

сряда, 14 юли 2010 г.

Вие - питате, аз - отговарям

 Дойде време и аз да направя представителна извадка на ключовите думи и словосъчетания, с които търсачките са прихващали блога ми в полезрението си. Винаги е интересно да видиш как хората не се притесняват да задават до болка откровенни въпроси на безчувствена, бяла интернет страница с идеята, че така ще разберат защо, след като са се надумкали на обяд, им се доспива. Списъкът ще е кратък, но качествен, като "качествен" ще е доста разтегливо понятие. Имайте предвид и, че отброяването ще е реверсивно, с увеличаване степента на "трудност" на въпросите, така че, ако изпитате затруднения с някои от тях, приемете, че в свят със седем милиарда жители, не е възможно да няма няколко милиона, които да са кръгли идиоти. Ето и какво ми "сервира" търсачката:

10. "FAKTI ZA PETER STEELE" - Винаги съм готов да помогна, когато става дума за фактология. Който се интересува от басиста и фронтмена на "Type O Negative", спокойно може да се обърне към Wikipedia - Peter Steele.

9. "греховно ли е да направиш сепуко" - Веднъж на този въпрос Роуън Аткинсън в ролята на католически свещенник отговорил така: "Много бих искал да мога да ви отговоря на този въпрос, но за съжаление не знам какво означава сепуко." Дамата отсреща му показала НАГЛЕДНО какво означава. След този случай, всеки път, когато някоя дама го питала същият въпрос, той отговарял: "Много бих искал да мога да ви отговоря на този въпрос, но за съжаление не знам какво означава сепуко."... Няма много смисъл, нали? Пробвайте същата история, само че заменете "сепуко" с "фелацио".

8. "кама сутра всички пози" - Отдавна имах съмнения, че постовете ми са като извадени от контекста пози от далекоизточно изкуство. Сега вече знам кое е изкуството.

7. "kak da stane6 rusalka" - Този въпрос не знам как е попаднал тук. Но, ако все пак някой живо продължава да се интересува как да стане русалка, може да попита Nightwish El или Sky Mender - те знаят всичко за морето и неговата фауна.

6. "sex and the city кога ще има субтитри" - Предполагам много скоро. Макар че когато има секс, на кого му трябват субтитри... Всъщност гледал съм няколко серии, но освен Градът и няколко (не)задоволени персони не видях никакъв Секс. Голям прецак!

5. "скротум" - Знаех си, че пракалявам, споменавайки Скротума в ежедневните си молитви. Взимам си бележка.

4. "Стара задник кучка" - Който е очаквал да открие кучки при мен, е нацелил без сянка от съмнение. Цял титаничен пост имам по темата и даже в сайдбар-а можете да видите банерче към пантеона на въпросните. Плюс това, където има кучки винаги има и задници, така че картинката е ясна. Възрастта на задниците също няма какво да я коментираме, въпреки че според мен задникът няма възраст - той е вечен и ще просъществува и след краят на Вселената, вовеки!

3. "вързани са и краката за леглото" - Е, това вече е сериозна работа. Съюзът "и" подсказва, че и нещо друго е вързано. Сещам се за ръцете като най-чест приносител на белезници и обект на похищения от садистичен характер. Та, какво имаме - вързани ръце и крака за леглото. Ясно - Вал обяснява на Гугъл как да си хване кучка. Не се меся, професионалистът трябва да си свърши работата на спокойствие необезпокояван от дилетанти.

2. "арнолд шварценегер сатанист ли е" - На квадрат! Ако не беше, щяха ли да го изберат за сенатор на Калифорния с това шибано произношение. Не вярвате! Ооо, я "гедааааут" от тук!

1. "рисунки за изтъняване на баба и дядо" - ...

вторник, 13 юли 2010 г.

ШОКИРАЩА НОВИНА: Разкрита е манипулативна блогърска мрежа!

Днес новинарските станции мълниеносно разпространиха скандална новина за разкрита манипулативна мрежа, имаща за цел да подрони основите на блогърското общество. Замесените лица не са открити за коментар, но фактите говорят сами за себе си:

FAKE

TRUE

За намеренията на определени кръгове от блогъри да очернят авторитета на изявени вече имена говори и следният случай в >> БЛОГ, КОЙТО ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ НЯМА ДА СПОМЕНА!!! <<:

FAKE

TRUE

Последният документиран случай е най-фрапиращ:

FAKE
TRUE

Доказателствените материали са извзети и приложени към делото, което се очаква да бъде гледано към средата на месец Септември от СГС, ВАС, ЗАЗ, газ и други заинтересовани абревиатури!

P.S. Също от съображения за конфиденциалност, авторът на статията не можа да посочи източниците си, но срещу определена сума се съгласи да предостави замъглена, кропната и силно неясна тяхна/негова фотография:

неделя, 11 юли 2010 г.

Blog City - Episode 2

Преди време, ако не ме лъже паметта точно онзи ден, в петък, малко преди 6:33 p.m., Lammoth подкара проекта "Комиксофилм", който отдавна узряваше в главите и на двама ни - е, предимно в неговата. И понеже аз се "ослушвах", той себепожертвователно сложи началото на "Blog City" - шедьовърът-продължение на дървената безвкусица "Sin City", която поне визуално ставаше за нещо. Та ако все още имате мазохистичното желание да продължите с четенето на текста, задължително се запознайте с първата серия на мега-блоГбърстър-продукцията. Само имайте предвид, че, ако изпитвате алергична неприязън към върколаци, хакери, вампири, елфи и гноми, първо трябва се консултирате с личният си психотерапевт...

КАСТИНГ

Подредени по кланове:

ВАМПИРИ:
Angelina Jolie .............. Bungle (вампир)
Charlize Theron .............. Nightwish_El (вампир)
Kate Beckinsale .............. Lita (вампир)
Lucy Liu .............. Lu (вампир)
Monica Bellucci .............. Sky_Mender (вампир)

ВЪРКОЛАЦИ:
Clive Owen .............. Legrandelf (върколак)
Johnny Depp .............. Nostromo (върколак)
Penelope Cruz .............. Bia (върколак)
Simon Pegg .............. Lammoth (върколак)

КАРАКОНДЖУЛИ:
Alfredo Pacino .............. AngelmanInc (караконджул)
Каства се .............. Silentium (караконджул)
Каства се .............. Никс (караконджул)

БЕЗКЛАНОВИ:
Harrison Ford .............. Val (голем)
Uzumaki-Bla .............. Узурпаки-Бла (узурпатор)
Megan Fox .............. Самата себе си (скочибра)
Frog'n'Roll .............. Плесница (покръстена зомбиня)
Ирония Идиотова .............. Мръсница (покръстена зомбиня)

Иво (глас зад кадър, изобразяващ съвестта на героите - ако не го чуете, правете си изводите)

Откакто Зомбитата и Орките обсадиха Блог Сити, за жителите на двата му полово-обособени квартала, настанаха смутни времена. Годините изпълнени с безметежни гуляи по мазета и вечеринки потънаха в забвение, а тези, които все още си ги спомняха, се разминаваха по улиците като напълно непознати, от което на Ламот му се спичаше... глината в двора и той по цял ден висеше в тоалетната, за да крои планове как да върне старото време. Разбира се, имаше и съвестни граждани, които не само се почесваха по задниците, ами и усърдно варяха компоти, разменяха еклери за шоколад и шоколад за презервативи, а някои дори бяха готови да се разделят с книгите си, като например с "История на футбола", само и само, за да могат да прекарат няколко часа на плажната ивица под палещите лъчи на Бетелгейзе. Дотолкова нещата вървяха на зле, че дори и на похитителят на Златния член и съдържател на "Храма на обречените" - Индиана Вал, който го играеше обединителна фигура за двете пасмини, - му писна да му плюят в кръчмето и по бързата процедура го преименова на "Храма на съблечените", така че повече никой да не се притеснява да плюе където и както намери за добре. Разбира се от този ден нататък клиентелата му основно се запълни от прелитащи монахини от ордена на "Свалените гащи на Св. Йеронимус Бош", от което той съвсем се убеди, че ходът му е бил гениален. (Тук съм длъжен да уточня, че всяко съвпадение с действителни лица и събития е много далеч от случайно.)

И така, заети със своите планове мишките и хората Вампирите и Върколаците (както и няколко заблудени караконджула, случайно попаднали между коментарите) останаха изолирани от света, както и от единствената Външна тоалетна в града, която вече беше в ръцете на Зомбитата, а, както по-рано споменахме, единствената Вътрешна тоалетна постоянно беше заета от Ламот, което съвсем естествено породи напрежение в отделителната система на критична маса от гражданите на Блог Сити и доведе до размирици, както и до събитията, последвали "Епизод 1: Zombie Menace".


Episode 2: The Two Toilets

четвъртък, 8 юли 2010 г.

2 + 2 = 5

Едно денонощие има 24 часа. Осем от тях "губя" в сън (не говоря за събота и неделя, когато загубата, освен че е много по-голяма, е и несъизмерима, защото все пак става дума за свободното ми време), други осем - но всъщност девет до десет - "губя" работейки (да, разбира се, че работата е щастие, а не трън в задника, как изобщо можах да си го помисля), и така остават шест часа лично време, през които се къпя, вечерям, престоявам в "катедралата" с книга в ръка и/или осмисляйки житейските несгоди, мия си зъбите, анализирайки хищническият поглед, окупирал сякаш само определени части от лицето ми, докато други панически крещят "Къде съм! Какво правя тук!" и някъде в помеждутъка успявам да се почувствам като свободно блуждаещ електрон. Не дай си боже да отделя и два часа, за да изгледам някой оттегчително тъп филм, за да мога след това да го оплюя в блога си, и ето, че "губя" още поне час и половина. И така всичко в името на двата дена в края на седмицата, двете седмици по средата на лятото и двете в края на календарната година, както и заради няколкото неясно колко години в края на житейския път.


Какъв е извода?

Явно че човек просто губи. Всеки ден, всеки час и всяка милисекунда той изтънява с един отронен пласт мъртви клетки, които всячески се опитва да компенсира с разнообразие, емоции, впечатления, себеизява, себеосмиване, себеотдаване, себеусъвършенстване, колкото и прозаично ясно да е, че нещата отиват към себеизносване. Амортизацията на човекЪТ е средно около 60-70 години, след което следва претопяване, докато атомите му се транформират в нещо друго полезно, като почва, от която ще никнат цветя и бурени - всички със свое вселенско предназначение. Една отворена система затворена в собствените си физични закони обикновено намира път да просъществува, често дори и напук на всякаква логика. И все пак логика има, но тя е в онези думи на прочутият дервиш от "Кандид", според които хората не са нищо повече от мишки, обитаващи кораба, който негово величество изпраща на търговия в Египет. С други думи на Вселенският замисъл не му пука много за нас и, ако има нещо по-лошо от това, то вероятно е "да бъдеш изнасилен сто пъти от негри пирати, да ти отрежат половината задник, да минеш между две редици българи, въоръжени с тояги, да те бият с камшик и обесят на аутодафе, да гребеш в галера и накрая да ти разрежат корема"...


Затова "животът трябва да се убива бавно, съзнателно, всеки ден, всяка минута...", съветва Буковски, изпружил мършави крайници на мръсния под в кварталния локал, доволен от компанията на бутилка долнопробен скоч и лека жена, обикновено два пъти по-дебела от него. Пияница с невероятен стил, знаещ за света точно толкова колкото мен и теб, с тази разлика, че дарбата му е предопределила чуваемостта му.

Имам десетина заглавия за този пост, но ще се спра на едно и то не защото има значение, а защото няма...