понеделник, 28 юни 2010 г.

Герои на нашето време: Яките пичу`е


Пак се набутах. Елфа ме кастна за новата супер продукция "Яките пичу`е от Свещенната гора", в която ще вземат участие и много други големи имена, които в следващите няколко реда ще се опитам да ви презентирам подобаващо зле:

- Индиана Жоунс - от малък бил запленен от образа на древната шумерска богиня на плодородието Инана. В годините на плодородието си бил хванат от пазача на местния музей да мастурбира пред нейна статуетка, както и пред платно с образа на Венера Милоска. Нанесените щети върху експонатите са отстранени след реставрация.

- Хан Соло - преди да стане междузвезден контрабандист, често бил засичан да обикаля местната римокатолическа църква, опитвайки се да измести солиста в църковния хор. Когато не търсел солова изява, обикалял блатата и замерял жабите с камъни. Това занимание предопределило взаимоотношенията му с другият известен контрабандист от междугалактическата сага - Джаба Хътянина.

- Роки - до 14-годишна възраст живял изолирано в месарски склад в едно от предградията на Чикаго. И до ден днешен местните жители твърдят, че никога през живота си не са яли толкова крехко говеждо месо. Ако сега тръгнете по улиците на въпросното предградие, ще чуете в непринудени разговори между гражданите умилителни възклицания като: "Где е момчето с кривата устаааа, беее!".

- Рамбо - типичен тюфлек. 18-годишен напуска дома си, за да се впусне в приключения по поречието на река Меконг. Баба му твърди, че е заминал, защото объркал името на реката с любимия си герой от детство - шимпанзето Кинг Конг. Травмите, които получил във виетнамската джунгла, оставили неизличими следи в съзнанието му и до днес той продължава да бълва продължения на приключенията си.

- Джеймс Бонд (Шон Конъри) - почти сигурни източници твърдят, че в нощта след премиерата на "Dr. No" (първия филм за Джеймс Бонд) Нейно Величество кралица Елизабет потърсила усамотение в покоите си и, след като поръчала да й донесат 4 килограма краставици, пожелала да я оставят на спокойствие. Днес Шон Конъри е Сър Шон Конъри.

- Мръсният Хари - сменил набързо няколко биографа, защото го дразнели как дишат. Телата им все още не са открити.

- Супермен - в края на 70-те години легендарният Кристофър Рийв открива цяло ново течение в модната индустрия. Хората масово започват да обличат долните си гащи върху панталоните. Модни къщи по цял свят фалират, което води след себе си съкращения и трусове на фондовата борса, както и смяна на политически лидери.

- Филип Марлоу - в годините на съзряването си носи гълъбовосин костюм с тъмносиня риза, вратовръзка и кърпичка в горното джобче, черни високи обувки и черни памучни чорапи на тъмносини ивици. Бил е спретнат, чист, избръснат и трезвен и хич не го било еня дали на някой му пука. Изглеждал е точно така, както е трябвало да изглежда един добре облечен частен детектив, тръгнал на посещение при четири милиона долара.

- Батман - не е тайна, че баща му, дългогодишен ватман в готъмското метро, често взимал сина си, отивайки на работа, и дори веднъж го изгубил на левия завой за Тутракан. Предполага се, че точно тогава момчето се било надвесило от прозореца, за да хване летящ плъх за опашката и случайно залитнало. От този момент нататък малкият Батманчо се променил коренно и хрониките на града красноречиво говорят за това.

- Тарзан - дълги години полемиките за произхода на Саскуоч, не спирали да тровят големите умове, докато един ден един от тях не се запитал логичното: с кого Тарзан е споделял мочурливото си леговище преди да се появи възлюбената му Джейн. Антрополози усилено работят по случая.

- Форест Гъмп - има сериозни съмнения да се смята, че преди да бъде открит за Холивуд, Гъмп всъщност е бил бавноразвиващ се, но, започвайки снимки, в едно сумрачно ъгълче зад декорите му се "случила" Робин Райт-Пен. След този случай той "влязъл" в роля и оттогава всички го знаем като геният на столетието.

Други лауреати, заслужили мястото си в този списък:

- Индира Ганди (често бъркана с дясната ръка на Индиана Джоунс) - лексикално предопределена за тази категория без оглед на първичните й полови белези.

- Махатма Ганди - за големият Бен Кингсли все още се говори, че се е въргалял мъртво пиян с 64 девственици в пещера в южен Афганистан, докато Махатма лично изпълнявал себе си в продукцията на Сър Ричард Атънбъроу.

- Списъкът на Ссссчиндлер - цели две попълнения - Лиъм Нийсън и (този път истинският) Бен Кингсли.

Мисля да приключа с тази стена на (по)зòра, че ми стана съвестно. Денят преваля, а ето, че изръсих повече глупости, отколкото ми е дневната дажба. Сега сте вие, пичу`е...

неделя, 27 юни 2010 г.

Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"



Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация "Пантеонът на гадните кучки", която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи...

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: "Pantheon of the nasty bitches". Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна - злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen - H.R. Giger - Aliens - 1986 - Дринов
The mother - Anthony Perkins - Psycho - 1960 - Nostromo
Madeline Ashton - Meryl Streep - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo
Helen Sharp - Goldie Hawn - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo,

но реших, че "кучкостта им" е подложена на няколко съмнителни момента. Първо - липсва актьорският елемент ("Aliens"), второ - липсва актрисата ("Psycho"), трето и четвърто - комизмът им идва в повече ("Death Becomes Her"). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:
lammoth каза...
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи :(
24 юни 2010 17:20
Шефката на Ламот - В ролята самата тя - БАН - 2010 - Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни...

вторник, 22 юни 2010 г.

Пантеонът на Гадните кучки

Ма не знам що така се подведох от две подмятания - иницииращото - от страна на върлият сатанист и зомбист, и още по-върл заклеймител на християнската вяра и скодоумие - Бла и подемащото - от вездесъщия приказен герой и прокламатор на вярата в единственият и всеопрощаващ Дядо Коледа - Le Grand Elf. Аз, понеже лесно прихващам разни такива срамни... ъъъ... инициативи, реших че тука му е мястото да направя една бърза подборка на що зло съм видял от това същество с ХХ(Х) хромозома, озарявало - къде за нещастие, къде за две - екрана на моите младини. Следващият компилейшън няма претенциите да е пълен, но има претенциите да е направен "на две, на три", така че не ме съдете, ами по-скоро се включете с попълнения...

Nurse Ratched (Louise Fletcher) от "One Flew Over the Cuckoo's Nest" (1975). Няма как да не сте имали мокри сънища в компанията на едрогърда мед-сестра и същевремнно да не ви се е искало да я нашляпате. (За Ламот знаем, той вече го е правил.) Е, сестра Ратчед изобщо не е в тази категория, защото в нейният случай този, който трябва да си пази задника, сте вие. Майката на актрисата Луиз Флетчър трябва доста да си е покихала навремето, защото и днес не са малко хората, които продължават индиректно да я "поздравяват"...

Marquise Isabelle de Merteuil (Glenn Close) от "Dangerous Liaisons" (1988). Лице родено да играе гадни кучки, наред с образът й в друго емблематично заглавие - "Фатално привличане". Едва ли сте забравили физиономията й, когато героинята й произнесе фразата "All right. War.", както и срамът и унижението залели тези меко казано отблъскващи черти във финалната сцена. Е, това е тя, абсолютната Глен Клоуз. Желанието ми да избягам, като я видя, е извън моят контрол...

Phyllis Dietrichson (Barbara Stanwyck) от "Double Indemnity" (1944). Който е смятал, че ще я пропусна, акъл е нямал. Филис е първородният образ на злото. На второ място след Ева. Малко ще е, ако кажа, че този филм е сред 10-те най-значими за миналият век поне в личната ми класация, а Барбара Стенуик е колкото гадна, толкова и съблазнителна. С две думи - дявол в сластни форми...

Annie Wilkes (Kathy Bates) от "Misery" (1990). Дори Стивън Кинг се е будел облян в пот, след като е гледал изпълнението на Кати Бейтс. За тази дама дори не е необходимо да играе, за да ви докара сърцебиене. Ако умирате от желание Кати да ви напляска, достатъчно е да сте добър писател с няколкохиляден тираж и порядъчен брой откачени фенове.

Baba Yaga (various artists) от славянският фолклор. Често привиквана в нощни доби заедно със съратника си дядо Торбалан, за да всява респект и психически травми у малките дечица. Ефект - поразителен и постоянно наблюдаван в ежедневието около нас. Великият Мусоргски не пропуска да я увековечи в своите "Картини от една изложба".

Та остава въпросът кои са вашите кошмари? Споделете ги и обещавам после да ги сбера и класифицирам, за да ви е още по-зле като се присетите...

понеделник, 14 юни 2010 г.

Quo vadis, блогъре?...

Така, преди малко повече от седмица, в една приятна съботна утрин, ми беше така унило и шантаво, че реших да се социализацизирам - с други думи да се появя в блогопространството и да се отчета като пълноправен член на необятното общество от блогосписвачи, за да мога покрай другите да си дам сметка къде съм аз (къде са те). Блогосписвач може и да звучи леко принизяващо определение за блогър, но всички знаете, че срамна професия няма, дори и никой да не ви плаща, за да я вършите, така че самонаетият "списвач" в голяма степен го асоциирам с комплимент - къде заслужен, в моя случай - не. И бидейки такъв (един никакъв), на първо време се набутах в TopBlogLog.bg, където открих, че някак си съм се озовал сред първите 550 всенародни любимци, отгоре на всичко и с двата блога, което всъщност е доста нищожно постижение, но ми даде криле да смятам, че за други, броящи се на пръстите на двете ми ръце и левия ми крак, блогъри съм някаква единица от нещо, към която понякога посягат - къде от скука, къде от неосъзнат мазохизъм. Това ме изпълни с благодарност и, за да засвидетелствам и аз моята привързаност към блоговете, в които се "губя", започнах да натискам разни сърчица и плюсове, и да добавям имена в категориите "Любими", "Прекрасни" и "Напра`о стра`отни". В "Напра`о стра`отни" добавих няколко блога на видни поп-фолк изпълнители, за да си отговарят на категорията, а и за да знам накъде съм тръгнал и къде не искам да "свърша". Оставайки изключително доволен от тоя си напън, отворих компот от череши и зацъках нататък.


Открих няколко души, които ме бяха залюбили по погрешка. Примирих се, аз самият съм минал по този път и знам колко много боли грешният избор. Харесаш си някой пък той се окаже пълен задник. После искаш да го разкараш от "Любими", ама не ти дава сърце, щото оня може и да забележи и - по-неприятното - защото това ще означава, че си непостоянен. Затова оттук нататък всеки да знае, че ако ме разлюби, не само, че няма да му се сърдя и няма да го помисля за вятърничав, ами лично ще го черпя по една бира - разбирайте, очи в очи, на една маса, с халба в ръка и сурово кашу между нас. Никой не заслужава съдбата да се трови с мисли как да спре да прокламира блога на (друг) задник, и без това достатъчно проблеми ни стоварва светът всеки ден.

Проблем: Мексиканският залив. Все още жив пеликан
след петролния разлив причинен от сонда на Бритиш Петролиум.

Бидейки толкова добросъвестен и благороден в намеренията си, а и застъпвайки идеята, че всеки си има задник и не му трябва втори, пребродих последните статии на любимците си, за да ги "нацъкам" със сърчица в знак на любвеобвилност. Разбира се подходът ми не беше самоцелен и безразборен, напротив - изхождах изцяло от позицията си на изтънчен ценител на качественият и информативен пост. Затова и с лекота прескочих статията "Фотография, първи опити" на Ламот и с кеф нацъках сърдечност на останалите му публикации. Само по себе си това ми действие нямаше да е чак толкова фатално, ако не се бях "обадил" в коментар отдолу, споделяйки какво мисля за фотографските му способности. Е, човек трябва да бъде искрен, отстоявайки позициите си, и както казва Бънги в "Мисли": "Просто действай, бъди импулсувен, веднъж се живее, мамка му.". До кога ще живея, разбира се, зависи от изхода на дуела между мен и Ламот утре в 12:30 пред часовниковата кула - оная с набученото амурче отгоре на пилона (Ламоте, не закъснявай, след теб ме чака още един.)

Специален поздрав за гражданите на Ламот(х)ланд

... и още един

Приключвайки с цялата процедура по влюбчивост, реших че съм си свършил работата и вече би трябвало да съм с една идея по-социално ангажиран от преди. Сутринта ми се беше превърнала в обяд и стомашните ми сокове ме призоваваха към хладилника за поредното безпаметно угощение. След час нямаше да си спомням какво съм обядвал, защото междувременно щях да преглеждам последните новини от rss-рийдъра, а ако не беше турнирът от GameKnot-а, към който някак си се бях пристрастил, вероятно щеше да ми остане време да посетя и усамотената стаичка с фаянсова облицовка. Е, винаги има кога, въпреки че и винаги може да стане прекалено късно. В крайна сметка обаче факт е, че всичко е ад либитум и само краят е по неизбежност...

И, за да не завършвам така минорно, помествам специален поздрав за всички мъже (особено за бледият ездач с каубойско излъчване) и за Бънги, за да й върна помислите:

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Bloody hell!

"I can't believe it. I can't believe it. Football. Bloody hell."
Сър Алекс Фергюсън,
коментар след спечелването на
Шампионската лига през 99-та

Затегнете връзките на бутонките, разгрейте, завъртете врат, докато ви изпукат прешлените, направете няколко крачета с новата по-бърза топка или с кълбо прежда, ако ви се намира наблизо, защото момента наближава и вие няма как да го спрете. Защото колкото и да не ви пука следващият един месец СВЕТЪТ ще Е ФУТБОЛ!

Е, от друга страна може и да не ви направи впечатление:

- ако живеете в пещера и от книги не можете да си намерите телевизора;

- ако сте вперили поглед в слънцето с опасност да си опалите и(ка)рисите;

- ако сте заети да се чудите дали и как(во) ви се чете, прелиствайки музикалния бюлетин;

- или ако не знаете дали да четете за изпити или да си дадете отсрочка.

Тези условности обаче не важат за съсловието Gentlemens, на вниманието на което е следният... "материал":



P.S. Използвам случая да поздравя всички блоГГъри с новата (екстра) визуализация, която, след години на очакване, най-после е факт. (Браво, блоГГърски уебмастъри!?!)

понеделник, 7 юни 2010 г.

Как чета?!

Както често се случва, когато най-малко очакваш, просторът зейва над теб и от небесата се понася мелодичен (да, този път, но обикновено е дълбоко-басов) божествен глас, който напевно те призовава да извършиш своите 15 подвига. Е, аз по принцип не обръщам внимание на разни гласове (щот в главата ми са много и като почна да отделям внимание на един и всички ми се качват на главата), но този път шестото ми чувство се почувства изключително поласкано и, за да ми обърне внимание колко насериозно трябва да взема горната заръка, ми шибна два прави, последвани от ъперкът, и после пак, и така няколко пъти, но в крайна сметка ми остави десет здрави пръста.

Та, първият въпрос свише беше: "Как чета!?". Което си беше чисто и просто риторично подмятане, което да ме подготви за същинската част, но аз понеже не обичам отворените начала, реших да го затворя набързо и отговорих рационално: "От ляво на дясно чета, о, Висша сило! Опитвал съм и в други направления, но се получават безмислици, като тази: !ах-ах, онакпът шенръв ог им ад макач, етомаЛ". Висшата сила замълча, замълча, и по едно време изрита от покоите си два каменни скрижала, които се приземиха баш под носа ми. За съжаление единият не оцеля и от него останаха малки парчетии, а на другия разчетох от санскрит следните 15 въпроса:

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Ох, ами поямвам си, като един истински Гаргантюа, но все пак се ограничавам до кисело зеле с говежди мозък, гастронче супа от заешко, две виенски купи с фрикасе, овнешка плешка с чесън, осолен дивеч с ряпа, прасенце в шира, патица в бял сос и къде без няколко скопени врани преди десерт. За десерта да казвам ли, че не разбрах?...

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Този въпрос не стои пред мен. Но много често ми се случва да чета, докато пия. Обикновено компот от череши след няколко бири Шуменско.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Последният път, когато се опитах да драскам по книга, получих сърцебиене и обриви по меките тъкани.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

С парче (неизползвана) тоалетна хартия.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Обикновенно си обувам и двата чорапа. Пробвал съм и с един, но изглеждам нелепо и хлапетиите от квартала ми се смеят и ме замерят с камъни.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Според зависи как ми се вмества главата в план-графика на пикочния мехур.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

На мига. Има прекалено много други автори, които биха заслужили няколкото часа внимание от краткия ми живот.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не, аз знам всички думи още от малък. Някак си ми се втъкнаха в главата. Не чета нито хелпове, нито FAQ-ове (не псувам, ей), нито менюъли, а гидовете ги нямам за нищо - знам цялата световна история на изуст, както и историите на двете извънземни цивилизации, посещавали Земята - аз съм от едната, Ламот е от другата (той вече си призна)...

9. Какво четеш в момента?

"Взривът! Пълна история на Вселената" (защото е с картинки и ми е най-скъпият подарък правен някога) и препрочитам (за трети път) "Pulp" на Буковски (защото е най-шибано яката книга писана някога от смъртен гений в състояние на делириум тременс... и се чете за няколко влизания в тоалетната).

10. Коя е последната книга, която си купи?

”Дванадесетте стола” на Илф и Петров. За два лева от кашонна разпродажба. Позорно е, знам...

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Случвало ми се е и по няколко, но предпочитам по една.

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

Помещението със сакрална акустика е единият от многото варианти. Хоризонталното положение обаче е за предпочитане, затова - легло, под, кухненска маса, покрив (керемиден също). Чел съм и на дърво - круша. Време - по всяко време на денонощието.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Всичко зависи от автора и съдържанието, а не дали е част от нещо или самостоятелно издание. Грам разделение не правя.

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Не, препоръките са индивидуални. (отговор подсказан от небесата)

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Ей тук се почна... Най-отгоре на два реда е поредицата на библиотека "Галактика". Вторият ред е зад първия и не се вижда, но в момента ми липсват около 20 броя. Имам два рафта със "Световна класика", като в единия са книгите, на които все още я има меката хартиена обложка, на другия - по обрулените от времето. На следващия са деветте тома на Достоевски и до тях десетте на Балзак плюс двата на "Война и мир". Под него - книгите с дебели корици, основно класически заглавия, основно тъмни на цвят и подредени по височина. Следващите два - същите, но с бели корици. На секцията вдясно... Уффф...


Да се похваля - не съм чел и половината, а имам и книги за още една секция...


Сега на свой ред ще натоваря с Розетския камък Lu и Bla. С удоволствие бих предал този сизифов труд и на цялата плеяда древногръцки герои от блогрола ми, но Ламот подмолно ме изпревари и ги натовари от свое име. (Трима не ти ли стигнаха, бе Ламоте!!! Хак да са ти!... :) )

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Трейлър на нов бомбастичен блокбъстър

Ако се питате кое е това нещо, което вече втора седмица разстройва спокойният ви сън, то дайте си почивка. Решението на вашите въпроси е, че подсъзнателно сте очаквали да лийкне трейлърът на новата суперизгъзена суперпродукция на младия и супер неизвестен американски режисьор от канадски произход Patrick Boivin, за когото до сега бяха чували само родителите му, и по-точно баща му, защото майка му ги била изоставила още преди той да се роди. Този трагичен момент от детството на младия Патрик се е отпечатал дълбоко върху неговото творчество, което си проличава още от първия му трелър. Но стига думи, насладете се на това бижу... right now:

сряда, 2 юни 2010 г.

Стийв Джобс представя Звездата на смъртта



Миксирана презентацията на iPad от страна на Стийв Джобс с брифинга за унищожаването на Звездата на смъртта от "Star Wars". Физиономиите на Хан Соло казват всичко...

Не съм ли велик... задник

По идея на моят ментор в света на шаха и грубият, полски билярд, поствам една партия, която доиграх вчера, и в която последователно изпитах усещанията, че съм пълен идиот и велик гений, почти колкото задните части на Капабланка.

Насладете се с помоща на бутончето Play (или ползвайки навигацията ляво-дясно) на този незабравим урок по громайсторство, който ми дава основание в ранните часове на утрешния ден да хвърля ръкавицата на Вишванатан Ананд със задната идея да отсрамя българския шахматен гений.